Ранена Душа

Усмивката ми изчезна, в очите ми нищо не блести.
Сълзите натежаха от болка и заличиха пламъчето.
Задушиха го в две разширени зеници.
За какво да се събуждам и утре?
Да усетя нова болка и несподелени копнежи?
Към кого да бъда добра?
Заключих нежността в себе си, но още ревностно я пазя.
Може пък да ми потрябва някой ден.
Вече не обръщам внимание на непристойното си поведение.
Знам, че се превръщам в изкушение - горчиво от своята сладост.
Безгрижната усмивка през вечерта е само красива фасада, нищо повече.
Дрехите откриват всевъзможно повече плът.
На среднощните купони не спирам да танцувам и без да искам предизвиквам чуждо желание за грях.
Всичко е фалшиво.
Увивам тяло около пилона.
И пак не съм сама на дансинга, и пак не познавам танцуващия до мен,
и пак съм център на похотливи страсти.
Все ми е едно дали танците ми излъчват еротика, аз гледам с празни очи.
Поставила съм бариера и не допускам нарушители.
Поредният танцьор се лепва до мен и ме моли да излезем навън, да поговорим. Отивам.
Той ме притиска силно до себе си, а аз го питам луд ли е.
Обръщам му гръб и се връщам на дансинга.
(muscle) Не ме е страх от никой и от никого не пестя думите си.
Тъпча всеки, който се опитва да премине допустимата граница и не го правя с тънките високи токчета а с държанието си.
Болката става още по-силна и образува едно нищо в душата ми.
Дали не обичам още оня, който в отговор на моята искреност и любов ме нарани.
Отговорът е в очите ми.
Те са безкрайно море, в което обидените вълни-сълзи бягат една подир друга към брега и с бясна скорост се спускат по старателно гримираното ми лице.
Тази нощ аз пак съм желана и пак не съм сама.
Празна душа, наранено сърце.
Къде съм?
Защо не познавам човека, до когото се събуждам.
И защо изобщо ми е отредено и днес да отворя очи.
Знам, че моето ангелче е с друга.
В душата му цари мир и спокойствие, а в моята хаос.
Някога и аз бях ангел, но захвърлих крилете и ореола си и отново облякох късата рокля, която показваше всичко друго,
но не и страдащата ми душа.
Опитвам се да залича болката -
а тя става още по-силна.
И така ден след ден, нощ след нощ.
Дали не се изгубвам в своето безвремие.(wasntme)
А може да е време.

(wasntme) душичка

Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

For Whom The Bell Tolls (whew) (whew) (whew)

и ся се чудя за кого

Много тъжно и много красиво, мила всеки го е изживявал и да ти кажа, че минава бързо ще те излажа. А който ти каже, че времето лекува и това е лъжа. Единственият лек е следваща Любов, и надеждата, че този път няма да те боли(hug) (hug) (hug)

Не е важно как духаш - а на кой духаш!

Тема табу за този сайт :) Късата рокля е по-добрата идея .... вярвай навън :)

Не съм цвете за мирисане ...

В отговор на #6 (anilundkvist)

Анке че тя нали накратко момичето ей нищо не разбираш начи :D :D :D

Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

(wasntme) Mnoooogo dulgo...i banalno(dull)

Тва нема да го прочета, щото моята душа си ми стига...:)
Но ще ви постна една песньовка за настроение, която току що получих.

Много добро(nod)

http://www.youtube.com/watch?v=XwKPOceitlQ&feature=player_embedded#

Най-вече за авторката, че е страдалка няква май още.:) Милото(hug)

п.п. Докато някой друг постне аз прочетах темата. Която е с друг контекст. Така е за жалост. Някой хора наистина могат да се съсипят от любов, каоето е много по-достойно от обратното да живееш......което пък е умно, но не и достойно, когато си обичал истински :)
http://www.youtube.com/watch?v=XwKPOceitlQ&feature=player_embedded#

Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...

Иля Велчев

В отговор на #7 (gargamel69)

Щом намираш това за банално, значи си толкова тъп, че чак си започнал да ставаш вдлъбнат