Поствайте вашата любима лирика тук А моето любимо е това: КЛЮЧ Копняли са ме толкова ръце и още толкоз погледи ме пиха. Не стигнаха до моето сърце, защото ключ за него не откриха. С какви ли не ключета не опитваха - със външност, физика, галантност, ум, а други пък с богатство ме оплитаха, с престиж и власт...Излишен шум! Не сетих как невинното амурче прободе ме със твоите ръце! Сърцето много лесно се отключва, когато се отключва със Сърце! От Дияна Енчева

Нежно приспивам нощта и тихо те моля: – Ела! В съня си те искам сега – там ти мой си – а аз твоя. С крясък събудих деня – молех безсилна: – Ела! Ще бъдеш мой – час или два – аз твоя, но чак до смъртта.

НЕЖНОСТТА ТИ Нежността ти ме омайва като мирис на цветя, като полъх лек погалва, косите ми в нощта. Нежността ти ме пленява някъде - на остров чуден, приказката оживява, духът ми вечно ще е буден. Мечтите не заключваш, те са извор животворен, Сърцето, го докосваш с теб е във света огромен. Знам, че приказката жива никога не ще умре, други и след нас ще има със протегнати ръце. Фабиана

Евтим Евтимов Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно - то за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена. Може само веднъж да целуваш ала тази целувка една до последния дъх да гори, до последния дъх… и до гроба. Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич.

На моето сърце За него ти недей да плачеш! Не го наричай щастие едничко! За него нищо вече ти не значиш! Хайде затупти отново пак сърце мъничко! Недей да викаш името му в тишината! Безмислено е,разбери! Недей потъва в самотата! Съживи се,другаде любов търси! Извинявай,че ви запознах с неговото уж добро сърце. Влюбих се и след това че е жесток разбрах. Моля те не умирай,сърчице! Не ме вини,че го обикнах. Ти най-добре знаеш какво е любов! Виновната съм аз,че свикнах и сега гаснеш по човек суров. Хайде мъничко сърце,върни се! Недей да бъдеш като него камък! С нови сили възпламени се! Нека в тебе се запали онзи нежен светъл пламък! Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи! Нима очакваш той жестокия да се извинява..!? Остави го и следвай своите мечти и знай че тайно някой ден ще съжалява!

feqtae каза:

Евтим Евтимов

Страхотен автор Браво!

На моето сърце За него ти недей да плачеш! Не го наричай щастие едничко! За него нищо вече ти не значиш! Хайде затупти отново пак сърце мъничко! Недей да викаш името му в тишината! Безмислено е,разбери! Недей потъва в самотата! Съживи се,другаде любов търси! Извинявай,че ви запознах с неговото уж добро сърце. Влюбих се и след това че е жесток разбрах. Моля те не умирай,сърчице! Не ме вини,че го обикнах. Ти най-добре знаеш какво е любов! Виновната съм аз,че свикнах и сега гаснеш по човек суров. Хайде мъничко сърце,върни се! Недей да бъдеш като него камък! С нови сили възпламени се! Нека в тебе се запали онзи нежен светъл пламък! Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи! Нима очакваш той жестокия да се извинява..!? Остави го и следвай своите мечти и знай че тайно някой ден ще съжалява!

Нежно приспивам нощта и тихо те моля: – Ела! В съня си те искам сега – там ти мой си – а аз твоя. С крясък събудих деня – молех безсилна: – Ела! Ще бъдеш мой – час или два – аз твоя, но чак до смъртта. --------------------------------------------------------------- Поздравления - нямам думи да опиша колко ми хареса !!!!!!!!!!!!!!!! ето и едно мое любимо от Найден Найденов Замълчи Замълчи, когато с жар те галя. Думите ненужни забрави. Усмивката ти с устни ме изгаря и всичко в мене някак се топи. Замълчи, когато си до мене. Погледът ми да те нарисува. Тръпката отново ме обзема, тайфун в гърдите ми бушуващ. Замълчи, когато с тихи стъпки раздялата пристъпва примирена. Животът ми е низ от много кръпки, а ти си малка птичка наранена.

Жената е вълшебно цвете, донасящо безкрайна радост, създадено от боговете да ни дарява страст и младост. Жената е омайно биле, амброзия от свят далечен, от устните и щом отпиеш, завинаги ще си обречен. Жената е и Рай и Ад, Ангел, Демон и Фурия, Обятията и са - благодат, в минути тежки там се крием. Жената е опора вечна, по силна даже от мъжете. Любов - даряваща ни вечност, а в същност виж я... Нежно цвете

Не ми позволи да запазя последният миг.За последно да те докосна,да те почувствам...за последно да ти кажа обичам те....запоследно да съм жива....просто не ми позволи!!!