прочетох нещо което ме накара да се замисля и се почуствах ужасно ,,,,,,,как ли би подействало върху вас ?
До Дякона
Спи дяконе ! Не се събуждай !
Остани в незнайния си гроб !
Добре си ти от там не виждаш съдбата на достойния ни род
Не виждаш майките който днес не раждат
Стариците край кофите за смет
Бащите с празните джобове в ръцете с куфари и здравец за късмет !
Децата ни са вече на изчезване
салата мъртви Пусти градове
строим хотели ,паркинги ,гаражи,край просяка минава беемве
На пътя за Европа се продава в ръцете куклите държът малките моми
те детство само в сънища сънуват стаена скръб в очите им гори,
Спи Дяконе,не се събуждай
Добре си ти под тази черна пръст
Завиждам ти затуй че не дочака мечтите си разпънати на кръст

В отговор на #1 (s_a_m_a)

Като знаем,че българин го е предал.
Тоя народ си заслужава съдбата.
Прост народ,прости управници и мизерия !

Сами си ги избират !

Една катастрофа с Хабсбургите па доведоха и Симеон за втора.

Ненормалници.

След Бойко народа ще проси !Това му е съдбата !

K_I_A_R_A__ Не позволявай шумът от мненията на хората да заглуши твоя собствен вътрешен глас!

ми тва е действителноста даже е и по брутална сега вече и Дякона не може ни помогна :x

Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

прав си ,,,,,тогава ние кви хора сме и какво трябва да се случи като това вече го знаем ?

В отговор на #2 (K_I_A_R_A)

Ти ,какво правиш за да се промени това ... с какво си допринесла да се промени съдбата на този (прост) народ!?
" Този народ си заслужавал съдбата"
... не се ли срамуваш да се наречеш Българка ???

Аз идвам с мир ! :)

зайби го човеко,нека си спи(yawn)

(.Y.)

В отговор на #5 (Camael)

Менталните болести не прощават на никой

Не е нужно да работиш в аптека, за да бъдеш заобиколен от капути!

В отговор на #6 (mis_kaprizz)

то и ние си дреме бая

В отговор на #1 (s_a_m_a)

това съм го чел и е много точно написано :)

В отговор на #4 (s_a_m_a)

Какви хора сме, питаш - с робска психика, която е разяла гените ни... горди, но лишени от борбеност... бедни, но криещи нищетата си... не ме питай защо... нямам отговор... единственото, което ме радва е, че децата ни успяват... това, което ме натъжава е, че успяват на запад, а не у дома... но кой ли ще им даде шанс тук да успеят...

Имаш една чаша живот, можеш да я изпиеш, можеш да я излееш, можеш да я оставиш да изветрее...ти решаваш, но ... втора няма да ти налеят!!!